Света Богородица - Благовещение

история


До 1835 година на това място се е намирал параклис на Бачковския манастир, датиращ още от времето на Григорий и Абазий Бакуриани. През 1835 година върху основите на този параклис е бил построен сегашния храм, като част от старинният градеж в олтарната част и основите е бил запазен. Тези останки от олтарната стена са със размери - дължина 7 м, височина 5 м и 25 см. Тя е градена от "тънки" тухли и бигорни блокчета и е увенчана с красив корниз покрит със стари керемиди. В нея личат две засводени двустъпални - така наречени "псевдоконструктивни" ниши по една от двете страни - безусловен белег на византийското строителство по българските земи по времето на династията на Комнините (XI - XII век). Тези специфични архитектурни особености се забелязват още при няколко храмови строежа в Станимака и околностите и - (костницата при Бачковския манастир, крепостната църква "Св. Богородица Петричка", параклисът "Св. Ян"). Трикорабна, куполна, едноабсидна.
В един исторически очерк на Гено Добрев Шопов четем, че старият средновековен параклис е разрушен от турците и по-късно отново възстановен през 1765 година, върху стари основи. Строежа на параклиса става върху някогашно тракийско светилище, сега засипано от падащият чакъл на ронливия окоп... Автора също така пише, че в двора на черквата са затрупани трупове на загиналите защитници на черквата (навярно от турците), както и загиналите при гладиаторските борби.
След като основите били построени, започнала да тече топла, лековита вода в аязмото развъдили риба и затова вярващите я нарекли "Рибната". В същият параклис имало надпис, сега несъществуващ:
"Блажени са мъртвите, които умряха за родината си с вяра в Господа, нека почиват от трудовете си, защото делата им ходят след тях..."
След това автора споменава за намиращ се в аязмото старинен именен надпис, както и за интересни надписи на намиращите се наоколо гробове, но които са изчезнали.
В олтара на храма е намерена четвъртита мраморна колона, където колоната е служила като стълб на Св. Престол. Колоната е около метър висока, дебела в краищата 55 см, а в средата около 40 см. На нея се вижда релефното изображение на гол атлет с препаска около кръста. В лявата си ръка той държи палмово клонче а в дясната си венец. Вдясно от него е изобразен гладиаторски шлем, а върху него птица, вляво се вижда ковчежето на гладиатора и легнал върху него лъв, който е обърнат към човека - символ на могъщество и слава. Това е сцена на кървава гладиаторска саморазправа, случила се в епохата на гладиаторските борби в Римската епоха, най-вероятно в периода III-II век след Христа. Барелефът е с височина от около 30 см, и е илюстрация към старогръцкият текст, който гласи следното:
"Аз, гладиаторът Виктор почивам тук. Отечеството ми е Солун. Погуби ме божеството, а не клетвопрестъпникат Пинас. Нека повече не се хвали. Аз имах другар по оръжие, Полиник, който уби Пинас, отмъсти за мене. Клавдий Тал постави този паметник от средствата, които Виктор остави".
Тази надгробна колона красноречиво разказва за съдбата на този гладиатор, чиито гроб едва ли се е намирал в олтара на църквата, макар че е намерена там. Най-вероятно е тя заедно с други каменни надписи и апликации, като тази на снимката да е донесена от съседния Пловдив - единствения град в Северна Тракия, където с положителност е установено, че са се устройвали скъпи зрелища, чв това число и гладиаторски борби.
Вероятно на мястото на днешния храм "Света Богородица Благовещение е имало древно светилище, както в много от асеновградските храмове и параклиси. Както Николай Хайтов изказва мнение, колоната е донесена тук, заради майсторската и изработка. Красивото изображение и най-вече надписът навярно са станали причина тя да заеме своето място тук. В древността надписите и особено тези, които не са могли да бъдат разчетени са всявали дълбок религиозен респект, защото са били считани за магически заклинания. И именно това според академик Хайтов е става и причина те да се озовават в повечето светилища и капища, като по този начин са се запазили и до наши дни.
Отново тук е намерен и каменен релеф на Юпитер. В лявата си ръка божеството държи пантера, а в дясната скиптър - символ на неговото божествено могъщество. Вдясно има ореол, а в ляво - някакво четриного животно.

Най - вероятно преди да се преустрои в църква параклисът е задоволявал духовните нужди на първите заселници на Бахча
махала. Мястото около него се превърнало в гробище. Това личи по запазените и до днес надгробни каменни плочи с надписи "Тръндафил" и Велику". Тези плочи датират от 1812 и 1814 година.

От старият параклис освен абсидата са останали и богослужебни книги, датирани от 1777 година, стари икони и др.

Параклисът, който в бил собственост на Бачковският манастир, както и болшинството станимашки параклиси в началото бил достатъчен за новозаселилите се. След години обаче, когато махалата се разрастнала, бахчемахаленци решили да си построят по-голяма, достатъчна за всички църква. И така през 1835 година те решили на практика да приложат тази своя идея. Мястото върху което било решено да се построи новият, по-голям храм било собственост на Стефанаки Сифалера. Решени на всичко, за да осуетят построяването на храма амбелиноските чорбаджии-гръкомани Ганьоолу и Петракоолу успели да заставят Сифалера да не продава мястото. Тогава бахчемахаленци започнали преговори с Ламбри Петракоолу за отдаване на ново място за строеж, но както и при първият случай пазарлъка пропаднал. Тогава се появил спасителният вариант. Игумена на Бачковския манастир хаджи Кирил предложил храма да бъде построен на мястото на стария манастирски параклис, при условие и той да стане манастирски. Жителите на Бахча махала приели и след като събрали 12 000 гроша започнали строежа на бъдещия храм. След като той бил готов му било дадено името "Света Богородица Благовещение". И така новата църква станала надеждна пазителка и хранителница на унаследената от средновековният параклис чудотворна икона "Света Богородица Елеуса". Олатарната стена на стария параклис, която е дълга 7 и висока 5, 25 м е била както вече казахме вградена. Също така било вградено и аязмо към църквата от извора Топлицата, а в него били пуснати рибки и оттам е и другото нейно име "балъкли" (от гръцкото "рибена"), още и "Бръшляновата Богородица", защото стените и били обрасли с бръшлян. За три години - до 1838 година новият храм бил старатено обзаведен и изографисана. Запознати лица твърдят, че стенописите в аязмото са дело на Захари Зограф, който във фреската възпроизвел собствения си портрет.
След като всичко било готови, хаджи Кирил от Бачковския манастир, към когото била и самата църква, той я обявил на търг. Търгът бил възложен на един от манастирските братя - йеромонах хаджи Йеремия. Йеромонаха бил българин от село Кючук Хасан, Старозагорско, попаднал под гръкоманското влияние. И така наемателя плащал глобална сума на манастира срещу правото да събита приходите на храма. Така църквата "Св Богородица Благовещение" според акад. Николай Хайтов била "давана под наем" в периода от 1838 до 1875 - близо четири десетилетия. Най-накрая хаджи Йеремия направил договор с манастира да получи църквата в пожизнено владение, като в замяна на това даде собствената си воденица намираща се на Бачковският път, наречена "Хамамската", освен нея една яхана на улица "Богомилска", както и доста декари лозя, и един годишен наем, наречен "мукаата" (годишен). От всичко това можем да си дадем сметка какви трябва да са били приходите на църквата, за да бъдат дадени за нея толкова много имоти, и една от най-разработените и печеливши воденици в града.
Според акад. Хайтов приходите на храма били толкова големи, че позволили на хаджи Йеремия да натрупа достатъчно средства за да ги вложи в строежа на няколко сгради (някой от които църковни), като разбира се неговите действия били изцяло съгласувани с манастирската управа. Сградите които били построени били новите параклиси "Свети Никола", "Света Петка", "Света Марина", както и две къщи в църковният двор на "Св. Богородица Балъклийка". Тъй като параклисите били в енорията на храма, въодушевеното бахчемахаленско население се впуснало да помага с доброволен труд за тяхното построяване и затова те били издигнати буквално за седмици.
Около 1880 година дядо хаджи Йеремия слиза от Бачковския манастир, и заживява в двора на храма, който бил негово пожизнено владение, където и умира и е гробът му (на снимката). Той живее там дванадесет години, години когато България е вече освободена, но въпреки това храма се води подведомствен на Патриаршията.
Това положение естествено не се харесвало на българското население и под влиянието на няколко патриоти бахчемахаленци между които Янко Прашката, Бою Тошев, хаджи Стоян, хаджи Желя Станев, Динчо Гергоолу и други, хаджи Йеремия се отказал от Патриаршията и обявил храма за "българска" и тя става подведомствена на Българската екзархия. Всичко това става петдесет и четири години след нейното съграждане.
Този акт, воден от стремежа за църковна свобода и независимост на жителите на Бахча махала се приема на нож от страна на грръкоманите в Станимака. Те възстават, настава крамола, но положението не се променя.
Академик Николай Хайтов в книгата си "Асеновград в миналото" описва спомените на Ангелина Янкова Прашкова, родена през 1882 година в Станимака. Според нейните думи в тези дни на "побългаряване" на храма "Св. Богородица" особени заслуги за преминаването му към Българската екзархия имал баща и - Янко Прашката. Хайтов предава разказа за споменатите събития така:
"Било неделен ден и имало някакъв общински събор. Във врзъка с общинския избор в черквата рано заранта била отслужена литургия от гръцкия архиерейски наместник Калиник, който на Великия вход след обикновените възгласи към присъстващите в черквата: "Благочестиви християни, да отидем вкупом да гласуваме днес, за да се отървем от българите, тези бесни кучета!".
Янко Прашката, който хубаво разбирал гръцки, след като чул обидния за българите архиерейски възглас, излязъл веднага и отишъл при хаджи Йеремия, тогавашния собственик на черквата, разказал му всичко и успял да го разчувства дотам, че дядо Хаджия да се съгласи да обявят черквата за българска. Старецът бил вече грохнал, ослепял, но се съгласил да действа напук на Калиника, от когото много се боял, и когото страшно мразил, поради факта, че той постоянно го изнудвал за пари. Ето как хаджи Йеремия се съгласил да изповяда своя български произход и да заяви, че предпочита да остави черквата в ръцете на българите, вместо в ръцете на своя мъчител Калиник". Така година след тези събития братството в Бачковския манастир също решава да отхвърли своята духовна зависимост от Патриаршията и минава под ведомството на българският екзарх. Едно от първите неща обаче, които манастира прави е да възвърне своята власт над бахчемахаленският храм. Това намерение обаче среща категоричен отпор от страна на жителите на станимашкия квартал. Завежда се един позорен процес за собственост над храм "Св. Богородица". Той трае цели 27 години, докато най-накрая съдът не се произнася в полза на бахчемахаленци и отхвърля молбата на манастира за собственост над храма.
Тук Николай Хайтов отново поднася любопитни подробности около продължителността и подбудите на самия процес, като цитира една статия (в "Дружба", 8 юни, 1906 г), в която четем следното:
" ...Ако Светият Синод и манастирското братство имаха капка признателност и благодарност към енорията на българската черква "Света Богородица", трябваше да не си я искат, а ежегодно да отпускат от манастирската каса една субсидия за подкрепа и поддръжка на тая бедна черква. Защото, ако не бяха българите енориаши от Бахча махала..., то и до ден днешен този манастир (Бачковския) щеше да си бъде гръцки и нямаше да се разполагат свободно и безконтролно с неговите имущества грамадни Светия Синод и манастирското братство, които са се запретнали да отнемат от ръцете на бахчемахаленските българи енористи скромната им черква. Но где тая признателност у нашите синодални старци и манастирските братя? Напротив, след като им дадоха наготово на големий и най-богатий манастир у нас първата работа на Светия Синод беше да прогони от сградата на манастира всички онези патриоти ратници миряни и духовници, които работеха и се бориха непосредствено за побългаряването на манастира. Едни от прогонените братя манастирски свършиха живота си при най-мизерни условия - немили недраги, други отчаяни отново преминаха под ведомството на Патриаршията, а трети трябваше или да просят, или да обръснат брадите си, за да могат да работят и да се препитават. И след туй искаме да не заведат процес за отнемане на енорийската черква "Св. Богородица". Какъв патриотизъм дирите у едни манастирски управници, които за пари безсрамно заминаха и бяха дали на тукашните гърци под наем българската манастирска черква "Свети Георги", при Метоха, за да се черкуват гърци в нея. Я опуитайте се и срещу хиляди левове макар да наемете някоя черква от гърците, за да се черкуват в нея българи и ще видите с какво презрение и възмущение ще ви отблъснат предложението, но гърците са патриоти хора, а не като нас да си продаваме душата за парата ".
Когато след отдаването на търг на храма "Света Богородица", наедно с материалното и завладяване от Бачковския манастир тя е била и "духовно" завладяна. В нея бил изпратен да служи свещеник - фанариот, който отстранил набавените в храма български богослужебни книги и започнал да извършва богослужението на гръцки.
За наличието на такива книги Николай Хайтов отново предлага част от статията "Новонамерен среднобългарски писмен паметни" от В. Ставрев в списание "Родопски напредък", г. VII, кн. 3 и 4, стр.73, където се казва:
" Че в "Богородица Балъклийка": наистина е имало някога български богослужебни книги, личи от факта, че през 1909 година свещеник Иван Бухлев намери скрити в едно сандъче в килера два написани на черковнославянски осмогласника, подвързани с дървени кори, изостанали навярно от старовремският параклис... ".

Какви са обстоятелствата при които фанариотите присвояват храма в новия станимашки квартал Бахча махала не е ясно, но е факт, че повече от половин век тя остава тяхно владение и дори се превръща в митрополитско седалище и към нея се основава гръцко училище. (сградите в двора на църквата на двете снимки горе).
В исканията на гръцката църковна община по дело N 31 165 от 1906 година в което се иска изплащане и ликвидиране на 33 обекта, се споменава и храм "Света Богородица", като е указано следното:
" N 30. "Света Богородица" - Рибната с градина и къща към нея за 2 500 000 лева" .
Делото продължава до месец октомври 1928 година, когато е прекратено и анулирано. Прави впечатление обаче, че с тези си 2 500 000 лева пожелана неустойка храма се нарежда втори като "най-евтин" след "Аргат клиси" - "Свети Атанасий". Позовавайки се на тази статия от вестник Дружба от 1908 година която посочихме по-горе, където се казва " . ..тая бедна черква.. " и " ..скромната им черква... ", може наистина да счетем, че бахчемахаленският храм е бил действително скромен и беден и не чак толкова богат на приходи. Академик Хайтов споменава за много големи приходи, способствали за построяването за няколко години на три параклиса и две големи къщи в църковния двор. Но дали храма наистина е бил толкова богат, или е бил скромен и беден, не се знае със сигурнос. Възможно е и самите фанариоти от Бачково да са помагали за строежа на параклисите за това споменато вече "духовно" завладяване, което както знаем е било основен приоритет на гръцкия елемент в Станимака. И на практика става точно така. Вместо храма да играе роля на крепост бранеща българското самосъзнание става точно обратното - той се превръща в едно от основните средства на фанариотите по пътя към народностното претопяване на бахчемахаленци.
Черквата е била манастирска и след преминаването на манастира в български ръце гръцките монаси и свещеници били изгонени от нея от тогавашния и "управител" хаджи Йеремия и предадена на свещеник Иван Бухлев. Това се случва през 1892 година. Тогава и започва и богослужението на български език.

През 1897 г. се гради кубето и се отварят прозорци от север и олтаря.
По-късно, през 1934 година се вдига покривът на женското отделение, олтарните плочи се подменят с дюшеме. През 1958 година на прозорците са сложени железните мрежи. През 1962 г. керемидите се подменят с тип "римски". През 1966г. се открива вторият престол на св. Елефтерий, а през 1969 г. третият - на св. св Кирил и Методий.


литийно шествие

В Асеновград всяка година на вторият ден на Великден се е извършвало литийно шествие от Метощкият храм "Свети Георги", до храма при Асеновата крепост - "Света Богородица Петричка", по силата на стара средновековна традиция. След 1896 година обаче, това литийно шествие се прекратява и то започва да се извършва от храм "Света Богородица Благовещение" до Бачковският манастир. Ето и как видната асеновградска етнографка Ганка Маринова описва началото на това литийно шествие в своята книга "Литийните шествия в Асеновград".

" След като Бачковския манастир преминава през 1894 година в български ръде, тази традиция (литийните шествия) се подема от християните, живеещи по десния бряг на реката. Сега вече литийното шествие тръгва от църквата и пътят му е продължен до Бачковския манастир. С това се цели от една страна да се отнеме инициативата от ръцете на гърците, а от друга да се подчертае българският характер на Бачковския манастир.
В навечерието на празника Преполовение, в черквата идват да спят много богомолци, тъй като се вярва, че света Богородица ще донесе на болните здраве, а на здравите - здраве за техните деца. В полунощ се прави служба и рано сутринта, около 3 часа - нова служба. Около 5 часа богомолците тръгват за Бачковския манастир. Храмовата икона на света Богородица е украсена с венец от цветя и е поставена на специална дървена носилка. През цялото време тя се носи на ръце от участниците в шествието, което се движи пеша и трае няколко часа в едната и в другата посока. Най-отпред върви клисарят с клепалото, което бие през целия път. Когато процесията наближи населено място, клепалото бие още по-силно за да известява, че иконата идва и да привлича богомолци. През цялото време те носят иконата и непрекъснато се сменят, тъй като се вярва, че който се докосне до нея ще получи изцеление. Затова в носенето участват мъже и жени.
Когато наближат Бачково, цялото село излиза да посрещне процесията. Иконата се поставя на земята и хората минават под стойката и. Посрещането на иконата в манастира става много тържествено. Игуменът и цялото монашеско братство излизат да я посрещнат отвън, още долу по пътя. После тя се поставя в двора, където се извършва водосвет. След това иконата се въвежда в храма и се слага по средата на наоса на съборната черква "Света Богородица" и там се четат молитви. Всички присъстващи през този ден в манастира минават да целунат иконата и да поставят дарове - чорапи, кърпи и др. После тези дарове се продават, а приходите отиват за черквата. Следобед, около 4 часа, шествието с иконата тръгва обратно за Асеновград. Гражданите очакват с нетърпение и религиозен възторг завръщането и, много хора излизат да я посрещнат извън града. Посрещачите стигат чак до подножието на Асеновата крепост. Завръщането е също толкова тържествено, колкото и тръгването. Камбаните на всички черкви в града бият тържествено за да известят този факт. В черквата иконата се поставя в средата на наоса и всички богомолци си откъсват от цветята, вплетени във венеца и. Тези цветя се използват за лекуване на болни, като се прикадява с тях. Ако в къщата няма болен, цветето се поставя на домашния иконостас да стои докато увехне. Цветята се слагат и под възглавницата на малките деца, за да спят по добре и света Богородица да им донесе здраве.
В църквата се трави тържествена вечерна служба до 10 часа, на която идват всички, които не са успели да отидат до манастира. Богомолците и тук слагат на иконата пари и дарове за здраве, провират се под носилката. На другия ден иконата седи до обяд, за да я посетят повече хора от околността, които не са успели да дойдат на празника. След това се прави специална служба за света Богородица, обикаля се вътре цялата църква с иконата и след това се поставя обратно на мястото и на олтара. Празникът Преполовение е винаги в в сряда и в четвъртък иконата се връща на мястото и" .
Местната етимоложка легенда свързва това литийно шествие с едно видение, което е имала ревностната християнка баба Султани. Тя е и основателка на дружеството "Свето Благовещение" към черквата. В съня и се явила Божията майка и поискала да и правят всяка година литийно шествие от тази черква до Бачковския манастир. В началото, за да привлекат повече богомолци, баба Султани е плащала разноските за свещи, служби, курбани със собствени пари, които достигали 20 хиляди лева тогавашни пари. По-късно жените при дружеството събирали средствата от богомолците.
Презвитерата на първия български свещеник в храма Иван Бухлев - Фанка, също имала видение, в което Божията майка поискала да се прави литийно шествие от черквата до манастира. Случката се описва от една от присъстващите жени по следния начин:
Марийка Алексова била на 13 години, баща и тогава бил клисар в черквата, а майка и тъчала черги за попадията. Веднъж тя ги събрала на седянка да приготвят парцали за чергите и им разказвала, че когато правила нощна молитва в къщи (къщата на свещеника в е двора на черквата), слушала да бият небесни клепала.
Присъстващите също поискали и те да чуят и видят това и затова предложили да направят нощня молитва. Започнала молитвата в салона и отворили прозореца, който е в посока към Бачково. Изведнъж чули че "иде от към Бачково звук на клепала и песни и се яви слветлина и колкото повече наближаваше повече се усилваше небесният звук. Наближаваше отдалече и дойде до черквата и гледаме, напълни се черквта с хора и светна всичко вътре, заби и нашата камбана. Съседите като чуха това помислиха и казаха, че някоя сватба е дошла и бие камбаната и е светло вътре. Един от съседите, който се връща от вечеринка и той чу камбаната, че бие и че свети вътре голяма светлина и спря. А ние слушаме отвън това пение и камбаната, слушаме евангелие и апостола се чете "верую во единаго Бога" и такова песнопение, като че служи владика. Това продължи до 4 часа и после всичко утихна и стана тъмно" .
Освен от присъстващите, това е чуто и видяно от болната дъщеря на отец Иван, която есе събудила от камбанният звън и пеенето. В черквата от предната вечер дошли две жени от Катуница, които били болни, да преспят в нея, за да участват сутринта в службата и да оздравеят. Като им отключил клисарят сутринта, те казали, че службата вече е свършила и разказали същото.
Според информаторите, това е станало на 4. XI. 1909 г., няколко дни преди Архангеловден. Случката се определя от всички като голямо чудо. След три месеца на попадията и се присънила Божията майка и поискала да и се основе дружество и да се молят за доброто на всички, за да се спаси не само България, но и целият свят от войни, болести и други беди. "И започна оттогава да се носи иконата на Божията майка по пътя, от където дойде светлината, от черквата, до манастира и да се връща, като из пътя се пеят песни и молитви за всички" .
Описаните по-горе съновидения станали причина според информаторите за литийното шествие, съвпадат с една случка, публикувана от проф. Михаил Арнаудов. Информацията е почерпена от друга публикация във в. "Вечерна поща" от 3 януари 1910г., излизащ в София. Тази първоначална публикация е на асеновградският свещеник Н. Ангелов и в нея той отнася събитието към 28 декември 1909 год. Ето и публикацията на свещеник Ангелов.
"От няколко дни станимъкчани се намират в голямо недоумение вследствие на едно тайнствено видение на няколко жени, момичета и мъже. Ходилите в Станимака знаят, че от десният край на река Чая в махалата Бахча махала се намира черквата "Св. Богородица", в двора на която се намира къщата на енорийският свещеник Иван Бухлев. Преди няколко дена при семейството на свещеник Иван Бухлев дошли някой жени да помагат на попадията в домашни работи. Точно часа един след полунощ събралите се чули силен шум от гласове, а когато излезли всички в салона на къщата, чули да се бие желязно клепало по шосето от цар Асеновата крепост. Звучащото клепало се движело към града и когато стигнало до черквата "Св. Богородица", издал се един вик от гласове, изсвирила една тревожна военна тръба и внезапно се осветила църквата, аязмото и камбанарията, след което започнало общо (хорово) пеене в самата черква. След малко тръбата изсвирила втори път, камбаната започнала да бие още веднъж и зрителите от салона на свещеника, жени и момичета, видели, че в насрещната махала всички параклиси били осветени. След това чули в черквата да се произнася от едно лице "Благословенно царство", на което множество от възрастни гласове съвкупно отговаряли и все така се отслужила цялата литургия с всичките и подробности. Като се завършила литургията, светлината се прекъснала и настанала обикновената нощна светлина. След два дни аз се научих за това тайнствено събитие и отидох в къщата на свещеник Бухлев да го проверя. Свещеникът ми отговори утвърдително и изказа съжаление, че не са го събудили през това време. Попадията Фанка ми разказа, че слушала всичките подробности, и после повика едно гръцко момиче, Хришица Георгиева, което също било на седянката им. Момичето ми разказа, че не знаело добре български, но запомнило само две думи от пението преди втората камбана - "Царю Небесний".
Изложението потвърдиха и другите зрителки: Василка Хилипова с двете си дъщери - Хрисица и Мария, както и дъщерите на свещеник Бухлев - Райна и Мария. През време на тайнствената литургия съседът на черквата Никола Дяков излязъл да си наточи вода от аязмото и видял, че черквата била осветена, а вътре в нея чул някакво богослужение. Помислил, че това трябва да е някакво нощно венчаване и почакал да види кой се венчава, но като се забавили си отишъл. Също така г-жа хаджи Георгиева, съседка на черквата, чула като бие камбаната и събудила синовете си Щерьо и Митко, но те и отговорили, че трябва да има пожар и пак заспали. Осветлението на черквата видели и всички граждани, които си отивали дома след един часа, но и те помислили, че има нощно богослужение, обаче такова не е имало нито в една църква, даже и в тези, в които служа аз".

Като сравним двата разказа, те се явяват две версии на едно и също събитие, между които почти няма разлика. В първият се казва, че звукът идва от към Бачково, а при втория - откъм Асеновата крепост. Но посоката е една, само пътят в първият случай е по-дълъг и той обосновава и пътя на литийното шествие от Метоха до Асеновата крепост. Но и двете църкви - тази при крепостта, и "Свето Благовещение" са под патронажа на св. Богородица. Интересното в случая е, че в двата разказа случката се определя, като станала през 1909 година. В такъв случай тя не би могла да послужи като повод на литийното шествие до манастира, защото то вече е било факт от няколко години.
Относно вярванията за благодатната помощ на чудотворната икона на Света Богородица Ганка Маринова пише още:
"За Благовещение храма се почиства като на Коледа. Дружеството към църквата прави нощни служби от полунощ до 2 часа. Те се посещават от жени, които не могат да имат деца и остават да спят през ноща в църквата, тъй като се вярва, че света Богородица ще им помогне. Жените донасят много дарове, които поднасят на нейната икона. На сутринта се прави голяма служба, за която вярващите носят петохлебие - пет малки питки с печат и просфора отгоре. Те се слагат една върху друга, а на най-горната се забожда запалена свещ. След благословията на свещеника това петохлебие се раздава на присъстващите, за да помогне света Богородица на нуждаещата се жена, която е и негова приносителка. Това е дар, чрез който нуждаещата се жена получава благословията на света Богородица, за да се сдобие с своя рожба".

Интересни дании за един търг хвърлят светлина върху това какъв е бил интереса на предприемачите за построяване на пристройката към храма (на снимката долу).
В протокол N5 на църковното настоятелство четем:
"На 15. 07. 1925 година настоятелството на църквата "Св. Богородица Благовещение" в гр. Станимака се събра на заседание, за да разгледа търговската приписка по отдаванена предприемач постройката на преддверието към църквата.

На търга на 14. 07, съгласно обявление N10 се явиха 6 конкурента. Обявената първоначална оценка беше 50 000 лева. Конкурентите обаче повишиха цената и след явното малонаддаване се доби 69 000 лв. тръжна цена върху Йордан Марчев. След търга идва и Никола Шалапатев и намалява цената на 65 000 лева, обаче не внесе никаква гаранция, като при това не е подал формено и законно заявление. Предвид на всичко това и на обстоятелството, че Йордан Марчев е солиден предприемач който сам той е гаранция, че ще извърши навреме строежа, настоятелството отхвърля заявлението на Н. Шалапатев като незаконно и уважава цената дадена от Йордан Марчев като му възлага строителството за 69 000 лева.
Настоящият протокол изпращаме на негово високоблаговещенство за разглеждане и утвърждаване".
Старите хора потвърждават казаното в протокола на настоятелството за майстор Йордан Марчев, който се ползвал с авторитет в града като добър и високоорганизиран майстор - предприемач. Той извършвал в срок и при високо качество пазарените постройки, бил честен и трудолюбив. Най-трудните детайли изработвал лично.
Според арх. Стоилов обаче пристройките са две . Първата е от 1823 година, т.е. е предшественик на днешният храм, а другата касае преддверието на църквата. Нартексът е пропуснат съзнателно, тъй като майсторите са бързали със строежа, заради постоянните притеснения от страна на гърците, които всячески затруднявали строежа. Тук е работил и Бако Динчо от Бахча Махала.



иконостас

От старинния параклис "Света Богородица" са останали иконите "Св. Богородица Милостива", "Иисус Христос", "Йоан Кръстител" и "Свети Никола". През 1894 година се изписва иконата "св. св. Кирил и Методий", което само по себе си е било знаменателно събитие, защото в храм с осезаемо гръцко присъствие и влияние икона на светите братя е било немислимо.

За чудотворната икона на света Богородица може да се каже, че тя е реставрирана през 1763 година. Под този слой обаче има и друг и се предполага, че това е реликва която е намерена в параклиса, върху чиито останки е съградена църквата. Размерите на иконата са по-малки от нормалните и не пасват на иконостаса, което доказва, че тя наистина е творена в съвсем друго време. Очевидци твърдят, че чудотворният и лик е помагал на много вярващи да се излекуват от тежки болести. Под стъклото се виждат нанизи от пендари и други златни накити, дарени от благодарните хора. През 2001 година беше извършена кражба над златните накити на иконата и града беше връхлетян от серия силни земетресения, според някой вярващи наказание от света Богородица заради тази кражба.



стенописи

В 1836 година зограф Моско Одринчанин започва изписването на стените. То продължава доста време, тъй като цялостното обзавеждане на църквата продължава до 1839 година.

Храм "Св. Богородица Благовещение" е български, но надписите по стените са на гръцки, по църковни изисквания и традиция, дори и ктиторският надпис над южната врата е на гръцки език. Реставрацията в края на миналия и началото на настоящия век по време на свещенодействието на свещеноиконом Тодор Димитров не само не покри този гръцки надпис, навярно навремето трън в очите на българското население на Бахча махала, но и го възстанови, защото той е преди всичко един безценен указател за миналото на храма и като такъв има своята непреходна историческа стойност. Самата реставрация започва през 1998 година, когато екип от млади ентусиазирани и отлично подготвени художници реставратори от Пловдив, начело със Йовка Юрукова, Рангел Стоилов, и Светла Алабозова започва работа по възстановяване на автентичните стенописи. И така след няколко месеца на работа се показаха 11 образа на светци в цял ръст и друга ценна иконография от 1836 г. т.е. първите стенописи на Моско Одринчанин.
"Това е рядко срещана иконография, тъй като липсват библейски сцени" - казва в местната преса на реставраторката Йовка Юрукова след почистването на заличените през 1885 година със синя боя стенописи. След свалянето на всички пластове, личат оригиналите с гръцки надписи. За тяхното съществуване се е знаело от 1954 г., но до сега не са били реставрирани поради липса на средства.


камбанария, камбана, часовник


Камбанарията се намира в северният край на храма "Света Богородица Благовещение".
Храмът е наследил дървеното клепало на старият параклис, което е събирало
миряните. За съжаление не е съхранено.

През 1894 година новото църковно настоятелство купува знаменитата 156 килограмова камбана.
Гено Шопов ни дава информация, че камбанарията на храм "Света Богородица Благовещение" е строена през 1877 от брациговските майстори Ангел Драгов, Ванчо Драгов и Петко Димитров.
През 1933 година 156 килограмовата камбана е вплетена в новата кула - камбанарията на арх. Боян Чинков. През 1934 година старата камбана се подменя с 4 нови, като тяхното съзвучие е ми-до-сол-до.

През 1993 година на 15 август е пуснато в действие и единственото засега в града ни електронно биене на камбаните. Дарители за него са Христо Андреев и Филип Добрев. които монтират съоражението. В микропроцесорната програма изобретателите заложили всички християнски празници в годината със специфичните изисквания по кое време и как да се бият четирите камбани. Към тях включили и часовник, отброяващ времето на всеки кръгъл час.

"Това е голяма придобивка за както за нашия храм, така и за целия град - казва председателя на храма свещеноиконом Тодор Димитров. - В началото съседите протестираха, защото часовникът ги будел и се наложи да го ограничим - от шест часа сутринта до десет вечерта. Що се отнася до биенето на камбаните по различните поводи - то е цяло изкуство. Двама-трима са мъжете от моята енория, които го владеят. Сега то е безпроблемно и не се налага да ги търся".

Камбанарията оформя северния главен главен вход на храма. По план е четиристенна. Поддържана в прекрасен вид. Скоро над вратата бе сложена мозайка дарена на храма от Емил Денков и изработена от покойния Петко Москов. Сцената изобразява светото Благовещение.

Пред храма, северозападно от него има много хубава чешма, облицована с мрамор, в която чучурите са под формата на рубки, заради наименованието на храма. В голямото корито има четири риби-чучура а в малкото, което по форма е старовремско има един чучур. Над чешмата има мраморна табела с надпис "1987", годината, когато чешмата е построена. Над чешмата има градинка с детски люлки и катерушки и изобщо целия църковен ансамбъл и територията около него е едно перфектно поддържано място. Богомолеца посетил това свято място остава с прекрасни впечатления от това красиво кътче на Асеновград.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев