За параклиса
"Света Трапеза" край Горни Воден Никола Филипов
Идващите от Гърция туристи - потомци на изселили
се горниводенци, задължително посещават параклиса "Света
Трапеза". В преддверието на този параклис са вградени
две мраморни колони от II-III век, когато тук
е съществувал римски град.
Но не това е причината за големия интерес към параклиса, а вероятно
случката от края на по-миналия век, описана в бр. 407/31.07.1891
г. на в-к "Балканска зора".
Там, след като се дават в оригинал двата латински надписа, пише:
"Преди месец нещо някой
синчага отишъл и покопал близо до гореспоменатата църквица една
дупка до пет метра дълбока и като срещнал вътре вода, отишъл
та разгласил из околните села, че открил аязмото на стария манастир;
селяните едва чули и се разстекли отвсякъде да пият от аязмото
и да мият с нея болните си; даровете, които са се оставяли при
кладенеца, както става в подобни случаи, ги прибира онзи, който
изкопал кладенеца и който, казват, в малко време сполучил да
събере не по малко от хилядо лева* работа, в пари и разни вещи.
Неизвестен епизод от освобождението на село Лясково Ангел Кръстев
Известно е, че през януари 1878 година в района на селата Брестник, Куклен и Белащица става едно от най-големите сражения на войната. Турските части са разбити и бягат в паника, отстъпвайки към Родопите. Части от тях се оттеглят към Асеновград, а други - главно пехотни части - са принудени да се спасяват, катерейки се по склоновете на планината към селата Лясково и Яврово.
Хората се укриват в гората, изчаквайки да премине бурята от военните сражения. Лясковци се укриват в недалечната височина "Св. Илия", където има развалини от малка църква.
От тоя връх те със страх следят развитието на военните действия в Пловдивското поле. Една от разбитите части на Сюлейманпаша се отправя по посока на село Лясково, като налетява на укриващите се лясковци на върха.
Всички, които можели да воюват обкръжават турските войници и искате те да предадат оръжието си.
Един светец, с който трябва да се гордеем
Ивайло Мирчев
Преди малко повече от 17 столетия, по време на 10-тото гонение срещу християните предприето от император Диокелтиан, във Филипопол (днешния Пловдив)
се случва паметно за църковната история на региона събитие - 38 човека дават своя живот за вярата си в Христа.
Тази им мъченическа смърт им дарява святост и вече толкова векове тяхната саможертва е пример за нас християните.
Интересното за нас, жителите на Асеновград е, че един от тези 38 христови войни е родом от Станимака - Дионисий, впоследствие станал част от сомна на християнските светци като св. Дионисий Станимашки.
Историята дълго време ревниво пазила тайната за живота и мъченическото дело на светията, но един протопсалт - Аргир Малчев, познат освен като певец и като изследовател на миналото на Станимака,
през 1996 година открива в библиотеката на Солунската духовна академия книгата на френския писател и изследовател Делле.
В нея той открива информация за св. Дионисий и след като я взима от ректора на Академията - проф. Главинос той прави един безцененн превод, осветляващ мъченичеството на този станимашки светец.
Цар Борис открил пощата в Бачковския манастир Из спомените на Георги Карааланов
През 1920 г. ме назначиха за началник на пощата в Бачковския манастир.
На 1 май игуменът Панарет от Костурско, който беше дворцов човек, покани цар Борис III да присъства на молебена по откриването на пощата. Царят пристигна сутринта заедно със съветника Груев и адютанта полк. Разсуканов.
Монасите, калугерите - всички го посрещнаха. Водосветът стана пред градинката. Игуменът поръси помещението, благослови. Аз подготвих телеграма до директора на пощите съ сследния текст: "Днес, 1 май 1920 година, открихме ТП станция в Бачковския манастир". И отдолу се подписах.
След церемонията царят погледна телеграмата. Попита игумена кой е началника. Игуменът ме посочи. "Мога ли, каза царят, аз да предам телеграмата?". Аз се учудих. Чувал бях, че кара влак, кола, но да работи на телеграф, чувах за първи път. Само ме помоли да регулирам самия апарат.
Предупредих дежурната, че царят ще предава телеграмата - да бъде по внимателна.
Родословието на професор Балан води началото си от Станимака
Христо Попов
Малко известен факт е, че родословието на професор Александър Теодоров-Балан по майчина линия води началото си от Асеновград, от станимашката фамилия Грекови. Нейният баща Панайот Греков, бягайки от ужасите на войните се преселва от Станимака в Бесарабия. Неговата далновидност и умен характер му извоюват авторитет и уважение сред българите преселници.
Той получава пълномощия да управлява българската колония там и е един от настоятелите на на гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в Болград.
Поддържал контакти с управителя на Молдова - княз Богориди, Панайот Греков е бил спомоществувател на редактирания от Г. С. Раковски вестник "Дунавски лебед".
Неговата дъщеря Мария се омъжва за Стоян, син на дядо Мартин Балан. Прякорът му идва от Баляни, защото всичките от рода му са били бели, светлокожи.
В едно от най-северните разклонения на ЦентралнитеРодопи се намира Воденският манастир "Свети Кирик".
Реставриран и благоустроен преди няколко години, сега той се използва за творческа база на Международния съюз на архитектите.
Ежедневно го посещават десетки, а понякога и стотици гости от страната и чужбина. Те се възхищават на традициите на българската архитектура, на културно-историческото ни наследство и на ширналата се като на длен пред очите им Тракийска низина.
Прекрачвайки прага на манастирската порта, мнозина спират поглед на издълбания надпис, чието предназначение е да разкаже накратко вековната летопис на манастира. След това търсят проспекти, картички, диплянки и др., посветени на тази народна светиня.
За съжаление, такива материали няма изготвени, а малкото отбелязани върху мрамора исторически дати са в противоречие с написаното в рекламната диплянка на "Балкантурист", предназначена за чуждестранните гости.
Никола Филипов е български журналист, писател и краевед. Роден 1948 г. в Асеновград. Завършва физика в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Публикува свои статии,очерци,разкази и др. в над двадесет български и чуждестранни вестници и списания.
Първата му книга "Воден през вековете", издадена през 1996 г. е плод на дългогодишни изследвания и се отнася за историята на манастира "Свети Кирик" и селата Горно и Долно Воден, сега квартали на Асеновград.
Книгата му "Как да икономисаме 30% от електроенергия" е ценен наръчник от практични съвети за всяко домакинство.
През 2007 година Никола Филипов печели 2-ро място на организирания от издателство "Балкани" конкурс за емигрантски разказ сред повече от 120 разказа. Спечелилия престижното отличие разказ може да прочетете тук
Следващите книги са стихосбирката "Пленена душа" и сборникът "Що е то Лондон и що прави нашенецът там". В последната се описват патилата на наследниците на Бай Ганьо и за пръв път се дава гласност на много премълчавани факти и реалности от английската действителност. Корицата на тази книга е дело на известния карикатурист Панайот Гелев.
До преди няколко дни бях загубил надежда, че сайта отново ще го има.
Над 315 вътрешни страници, около 1000 снимки, близо 150 имена като библиография. Това е равносметката от 7 годишния ми труд. Има още десеторно толкова информация, която само чака да бъде въведена и систематизирана.
След толкова години писане, търсене на материали, снимане, интервюиране на разни хора, четене и попълване портала "Станимака - духовно наследство" бе на път да се затрие и заедно с него и единствения сайт, специализиран за историческото и духовното наследство на града ни и средните Родопи.
Да ама не! След като много от хората, които имат властта да се погрижат за материалното и финансовото развитие или поне благоденствие на сайта не направиха нищо трима човека се заеха с каузата да го спасят - Никола Филипов (понастоящем живеещ в Лондон), свещеник Иван Тодоров (служащ в село Червен) и Симеон Шопов - администратор на най-големия портал за Асеновград - www.asenovgrad.org
Искрено благодаря на тези хора, че не оставиха нещата просто да се затрият с времето, а направиха така че сайта да продължи да съществува и да се развива. Надявам се занапред и на ползотворна работа с Община Асеновград.
